Счетоводно и данъчно обслужване за фрийлансъри и малък бизнес в България info@sofiatax.com
Данъци за фрийлансъри в България — практическо ръководство

Ръководство от SofiaTax

Данъци за фрийлансъри в България: практическо ръководство

Разбираемо обяснение на данъка, осигуряването, ДДС и текущата отчетност за самостоятелно заети специалисти.

Работата като фрийлансър в България може да бъде сравнително лесна за организиране, но не е освободена от данъци и администрация. Задълженията зависят от дейността, данъчното местожителство, клиентите и избраната правна форма.

Накратко: лице, което отговаря на условията за свободна професия, обичайно регистрира дейността си, плаща данък върху дохода и осигурителни вноски, пази оправдателни документи и подава годишна данъчна декларация. Трансграничната работа може да породи ДДС задължения преди достигането на общия праг за оборот.

Какво означава „фрийлансър“ в България?

„Фрийлансър“ е практическо описание, а не отделна правна форма. Много консултанти, разработчици, дизайнери и други независими специалисти работят като лица, упражняващи свободна професия, и като самоосигуряващи се лица. За други дейности може да е необходима различна регистрация или те да се третират като стопанска дейност на търговец.

Преди началото потвърдете, че професията и моделът на работа съответстват на избрания статут. Регистрацията обичайно включва вписване в регистър БУЛСТАТ и деклариране на началото на самоосигуряването пред Националната агенция за приходите (НАП).

Как се облага доходът на фрийлансъра

Доходът от дейност, която отговаря на условията за свободна професия, по правило се облага с 10% данък върху доходите на физическите лица. Данъкът не е просто 10% от всяка фактура: данъчната основа обичайно се определя след приспадане на нормативно признатите разходи и приложимите задължителни осигурителни вноски.

За повечето доходи от свободна професия нормативно признатите разходи са 25%. Това е стандартно приспадане, а не възстановяване на всеки реален бизнес разход. Различни правила могат да важат за авторски и лицензионни възнаграждения, определени професии и дейности, третирани като дейност на търговец.

Опростен пример: от брутен професионален доход 10 000 лв. се приспадат 25% нормативни разходи и остават 7 500 лв. преди приспадане на допустимите задължителни осигуровки и изчисляване на данъка. Това е илюстрация, а не окончателна сметка.

Авансов данък и годишна декларация

През годината може да се дължи авансов данък върху дохода. Когато чуждестранният клиент не удържа български данък, фрийлансърът обичайно трябва сам да изчисли, декларира и плати съответния авансов данък.

Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ по правило се подава от 10 януари до 30 април на следващата година. В нея се посочват годишните доходи и, когато е приложимо, се прави окончателно изравняване на осигурителния доход.

Социално и здравно осигуряване

Самоосигуряващият се фрийлансър по правило носи отговорност за месечните социални и здравноосигурителни вноски. Те се внасят върху избран осигурителен доход между законовите минимални и максимални граници за годината, след което се прави годишно изравняване според облагаемия доход.

Паралелният трудов договор, статутът на пенсионер, работата в повече от една държава и приложимо европейско удостоверение за социална сигурност могат съществено да променят резултата.

ДДС: оборотът не е единственото основание

Трансграничните услуги могат да създадат задължение за ДДС регистрация преди достигането на общия национален праг.

  • Услуга към бизнес клиент от ЕС може да изисква специална ДДС регистрация в България, проверка на ДДС номера на клиента, текст за обратно начисляване и VIES декларация.
  • Услугите към бизнес клиенти от Великобритания, САЩ или друга държава извън ЕС обичайно следват общото B2B правило за място на изпълнение, но статусът на клиента и видът на услугата трябва да бъдат документирани.
  • Услугите към физически лица следват други правила; дигиталните и някои специални услуги изискват отделен анализ.
  • Покупката на чуждестранен софтуер, реклама, хостинг или услуги от платформа сама по себе си може да породи обратно начисляване и основание за регистрация.

Проверете ДДС режима преди първата трансгранична фактура или покупка на услуга от чужбина. Вижте ръководствата ни за ДДС регистрация при работа с чуждестранни клиенти и фактуриране на чуждестранни клиенти от България.

Фактури и документи, които трябва да пазите

Съхранявайте договорите, фактурите, извлеченията от банка или платформа, доказателствата за статуса на клиента и проверките на ДДС номера, когато са приложими. Всеки комплект документи трябва да показва страните, услугата, датата, сумата, валутата и ДДС третирането. Платежният процесор не замества фактурата.

Практически календар за спазване на сроковете

  • В началото: потвърдете статута, извършете регистрациите и изберете осигурителната позиция.
  • Всеки месец: организирайте документите, изчислете осигуровките и подайте ДДС/VIES декларации, ако сте регистрирани.
  • На тримесечие: преглеждайте и плащайте авансовия данък върху дохода, когато е приложим.
  • Годишно: подайте годишната данъчна декларация и направете окончателното осигурително изравняване.

Свободна професия или българска фирма?

Свободната професия често е подходяща за човек, който продава собствената си експертиза и има ограничени текущи разходи. Дружество може да е по-подходящо при риск от отговорност, корпоративни изисквания на клиентите, наемане, подизпълнители, значителни реални разходи или задържане на печалба. Сравнявайте общия данък, осигуряването, администрацията и правния риск, а не само номиналните ставки. Прочетете „Фрийлансър или фирма в България“.

Чести грешки

  • започване на работа преди приключване на регистрациите;
  • предположение, че доходът от чужбина не се облага в България;
  • изчакване на общия праг за оборот въпреки B2B услуги към ЕС;
  • пропускане на данъчни, осигурителни, ДДС или VIES срокове;
  • приспадане на реални разходи, когато се прилага методът с нормативно признати разходи;
  • пренебрегване на данъчното местожителство и трансграничното осигуряване.

Често задавани въпроси

Колко данък плаща фрийлансърът в България?

Доходът от свободна професия по правило се облага с 10% върху изчислената данъчна основа, а не директно върху брутната стойност на фактурите.

Какви разходи може да приспада фрийлансърът?

За повечето доходи от свободна професия се прилагат 25% нормативно признати разходи вместо приспадане на всеки действителен разход поотделно.

Фрийлансърите плащат ли осигуровки?

Да. Самоосигуряващите се специалисти по правило сами плащат социалните и здравните си вноски и правят годишно изравняване.

Може ли фрийлансър да фактурира на чуждестранни клиенти?

Да. Държавата и бизнес статусът на клиента определят ДДС анализа, текста във фактурата и евентуалното VIES деклариране.

Кога е срокът за годишната данъчна декларация?

Общият срок за физически лица, които не се облагат като търговци, е 30 април на следващата година.

Обща информация, прегледана на 21 юли 2026 г. Третирането зависи от конкретната дейност, местожителството и клиентите. Потърсете съвет за конкретния случай, преди да предприемете действие.

Първични източници и допълнителна информация

Източниците се проверяват при планираните редакционни прегледи. Външните правила и указания могат да се променят след публикуването.